Кеворк Кеворкян с убийствен коментар за Мюфтийството и „извинението“ към Борисов!

Кеворк-Кеворкян

ИЗВИНЕНИЕ ОТ ИМПЕРИИТЕ
Тия дни първите ни хора се самоопияняват от заканите си по адрес на турския външен министър.
На предизборен митинг миналата седмица в Текирдаг той казал, че Турция ни е принудила да направим отстъпките, отнасящи се до милионните задължения на Мюфтийството.
И какво друго да каже, когато нашите първенци се държат, меко казано, нелепо: отначало изцяло опрощават 8-милионния дълг, сетне го разсрочват.
Те все отсрочват, отлагат, протакат – това е един от любимите им похвати, с който подхранват Безредието. Времето сякаш няма никакво значение за тях.

Бойко загуби пет часа, за да изкрънка „извинение“ от турския вицепрезидент – но никой от обкръжението му не е намерил и 5 минути, за да му напомни, че Империите никога не се извиняват, никога – особено, когато пет века са ти украсявали държавата с фес.

През последните три десетилетия някои тукашни поганци правят всичко възможно, за да забравим това. Но Империята никога няма да го забрави, тя и досега ни вижда с фесове, и така ще е до свършека на света.
Когато отцеругателите пък искат да заличат дори Баташкото клане, Империята само се подсмихва доволно.

Извинение тъй и не дочакахме, няма и да дочакаме.
Вместо това, турското външно министерство уточни, че министърът им е бил разбран неправилно.
Но и в това изявление пак са ни наградили с една отровна фраза, обаче и на нея тук не й обърнаха внимание, ето я: „Сънародниците ни в България внасят специално допълнително значение на отношенията ни с България.“ Сънародници?
Турците говорят за „сънародници“. И колко народа има тогава в България? Вие това чуйте – то е опасното.

А пък Захариева се „ядосала“, и уточнява: „Аз разговарях с Чавушоглу. Ако той си мисли, че ми е оказвал натиск, си е негов проблем“.
Така се изразяват героите на Безредието – сякаш се разправят с продавачка в провинциален плод-зеленчук.

Според правилата на дипломатическите отношения, разговорите – дори и телефонни – между външни министри се записват.
Ще бъде крайно интересно Захариева да публикува стенограма на въпросния разговор с Чавушоглу, за да преценим как й е оказвал „натиск“, как се е държала тя, как се е изразявала, колко е била ядосана и пр.
Ще бъде забавно четиво.

Иначе, Захариева никак не се ядоса, дори внезапно оглуша, когато през март миналата година Ердоган безцеремонно притегли Кърджали към Турция.
„Кърджали е част от душевните ни граници“ – обяви тогава той.
И нещо повече: прати поздрави на всички жертви и потиснати негови братя, включително и от България, които се молили за успеха на Турция.

Тогава никой от нашите първенци не го подсети, че Кърджали все още е в България.
Може би, защото бяхме във фазата на разгорещените прегръдки и пет пари не давахме, че се държи безцеремонно с Историята – колкото отново да ни подскаже, че изобщо не ни брои, понеже знае, че нашите ще мълчат като пукали.
И те премълчаха обидата.
И Захариева храбро я преглътна – Ердоган и София да поиска, тя пак ще мълчи.
Сега обаче се ядосала за нещо доста по-маловажно – макар че и то подсказва, че Властта засилва Безредието с колебливи и взаимно изключващи се решения.

Пак Захариева казала, че засега няма да се вземат крайни мерки – няма да се прекъсват дипломатическите отношения.
Отново лафове от плод-зеленчука.
Това не е само хвалипръцковщина. Идиотщина подходяща дума ли е – или е прекалено мека?

Стенограмата, стенограмата – там е истината.
Турският външен министър направи изявлението си в Текирдаг след срещата си със Захариева.
Какво точно му е казано, как, дали не е използван типичния за Захариева бъбреж, след който можеш да получиш световъртеж, но не и Истината. Хаотичното отношение на Властта към дълга на Мюфтийството може да обърка всеки.

Не знаем дали е имало натиск от страна на Турция, но е факт, че нашите властници усърдно се самопритискаха.
Безредието се храни с подобни взаимноизключващи се решения.
Целта е всички да загубят представа, какво, всъщност, се случва наоколо.

През Ерата на Безредието/Прехода почти никога не научавахме, какво точно са бъбрели нашите по-първи хора при общуването си с чужди политици. Така е и досега.
Най-много сами да преразкажат приключението си и, естествено, винаги приповдигнато.

Тези срещи сякаш са част от личното им имане – а не част от Историята, която би трябвало да бъде всеобщо достояние.
Плащаме от нашите джобове воаяжите им, а нищо не научаваме.

Напрмер, Цв. е много горд от непрекъснатото си търчане до САЩ – но никога не уточнява, какво е бродирал там, кого е похвалил, кого е ощипал, какви ангажименти е поел.
Това трябва да минава за някаква тайна дипломация – обаче не е нищо друго, освен присвояване на един държавен/обществен трафик.
В една нормална държава това би било абсолютно неприемливо поведение, но тук никой не му обръща внимание.

Обърнаха хастара на Белия дом заради предполагаеми контакти на предизборния щаб на Тръмп с руснаци.
Тук е съвсем различно. Трябваше да минат повече от три десетилетия, за да научим, че един българин е натопил България за покушението срещу папата /генерал проф. Гудман във „Всяка неделя“/.

Истината е, че постепенно и окончателно, общуването със света се превърна в частна далавера.

И докато Безредието произвежда несмислен шум, не успяваме да чуем важни новини.
В навечерието на президентските избори в Украйна, Москва съобщила, че никога няма да спре доставките на газ и дори ще намали цената поне с 25% – ако се промени статуквото в страната.
А в изборите там води Зеленски, за когото се намеква, че ще промени отношенията с Кремъл.
25 процента! Така действат Империите.

А нас ни баламосват с потоци – оттук-оттам, с отсечки, пресечки и пр.
Дали да не поискаме да ни се извинят – и от другата Империя?


За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ