Истината за смъртта променила живота на Александър от „Игри на волята“

Александър безспорно е сред най-чудатите участници от тазгодишния сезон на „Игри на волята“.

Характерът му породи разнородни чувства сред зрителите. Оказа се остър камък, макар в началото да се спотайваше и да изглеждаше привидно „тиха вода“. След като племето на „Рибарите“ няколко пъти го праща на елиминация и той се връща, накрая не успя да се пребори с Екатерина и си тръгна от шоуто.

Александър говори пред репортер на  колегите от „БЛИЦ“ за чувствата, с които напуска формата, за ценностната система на младите и защо е толкова привързан към майка си, чия смърт в семейството преобръща целия му живот и каква жена си търси за спътница в живота.

– Съжалявате ли, че отпаднахте от „Игри на волята“ и как бихте описали цялото това приключение?

– Животът е една прекрасна съвкупност от невероятни приключения! Влязох в „Игри на волята“, за да предизвикам себе си по всички паралели – както физически, така и психически и ментално! Имаше моменти на адаптация и привикване към обстановката, моменти на невероятно веселие и забава, такива на страдание и на болка и мъка и най-вече такива на удовлетворение от постигнатите успехи и победи във формата. Това за мен беше едно от най-невероятните приключения в живота ми и съм щастлив и горд със себе си, че преминах през него и доизградих силата на духа и ума си!

– Приемате ли се като „слабо звено“ и как реагирате на хората от племето, които ви посочиха за такъв?

– В живота ми почти винаги се е случвало да бъда подценяван поради съвкупност от причини. Аз приемам и уважавам обективните наблюдения и умозаключения на когото и да е и все пак действам да опровергая и изградя себе си като личност, а другото автоматично се нарежда по местата си. Най-големите ми хейтъри са ставали мои фенове и обратното, така че човешката натура е крайно непредсказуема.

Всичко, случило се вътре, е абсолютно разбираемо и аргументирано от всеки един от тях с доводите, в които те са вярвали! Реално погледнато, ако хипотетично бях слабо звено, щях да се пречупя някъде по веригата и да си замина по-рано! Аз отговорих на предизвикателствата и винаги играех до абсолютния си предел и за победа, докато други действаха в сенките! В „Игри на волята“ няма слаби играчи и всеки е силен и уникален по собствен начин! С членовете от моето племе поддържаме контакт в реалния живот и смея да заявя, че сме в доста добри взаимоотношения!

– В началото с Катя изглеждахте близки, но с течение на времето се превърнахте в истински врагове. Какво се пречупи в отношенията ви?

– Аз и Катя, както и много голяма част от нашите съплеменници и опоненти, преминаха през доста турбулентни взаимоотношения! Аз изпитвам само уважение и топли чувства към нея, защото преди всичко човещината печели и тя трябва да е на показ! В трудни моменти, както тя, така и аз, сме си протягали ръце един към друг и помагали! Това че тя е с пиперлив характер и обича да е в устите на хората, си е неин личен избор, който тя върло отстоява! Врагове в живота си нямам, понеже от враждата по-енергийно разреждаща дейност не съществува! Отношенията ни са нормални извън шоуто и поддържаме комуникация, като аз съм ѝ простил всичко, което се е случило в игрите! Прошката към себе си и ближния е най-висшата благодетел, на която човек може да се научи, за да градира в житейския си път!

– На няколко пъти изпуснахте нервите си, което доста уплаши останалите участници, а някои дори изразиха съмнения, че не сте с всичкия си?

– Аз съм човек на крайностите във всяко едно отношение и мога да претърпя адски много метаморфози за отрицателен период от време! От адски спокоен и уравновесен, до абсолютно необуздан и неконтролируем! Моята агресия е строго и тясно насочена към мен самия в по-голямата част от случаите, освен когато пречката не застава директно в лицето ми и се старае да ме изкара от кожата ми! Човеци в перфектна и митична форма не съществуват, следователно всеки е изтъкан от доста голяма доза противоречия и разнородни качества! Всеки си има глава на раменете и сам може да прецени доколко някой е адекватен или не, понеже човешкият мозък е така устроен, че да лепва етикети на неразбираемите за него/нея неща, за да спомогне асимилацията!

– С голямо уважение говорите за майка си, което е похвално. Все по-малко млади хора изпитват респект към създателите си…

– Майка ми е била, е, и ще бъде винаги човекът, който се е борил и ще продължава да се бори за мен, независимо от обстоятелствата и трудностите. Такива себераздаващи се личности, които са готови да смъкнат кожата от гърба си за детето си, са най-уникалното нещо, с което сме дарени. Семейството е най-важното и най-силното нещо в живота, за което човек си заслужава да се бори, цени и уважава.

– Имаш ли си сериозна приятелка и какви качества трябва да има една жена, за да спечели вниманието ти?

– На този етап в живота ми не се е намирала достатъчно силна жена, която да ме грабне и да ме плени до такава степен, че да си глътна граматиката! Главното, което ме привлича в една жена, е енергията – тя е моето притегателно звено за мозъка! Една жена, преди всичко трябва да е борбена и себераздаваща както за себе си, така и за мен. Широкоскроен съм и давам шанс на всичко смислово и красиво! Все пак човек, който е склонен на самопожертвователност, извън зоната си на комфорт за неопределен период от време и да изпитва удоволствие от това, е едно добро начало…

– По какъв начин смяташ да използваш славата от „Игри на волята“?

– Славата, както ние, както всичко друго в живота, е адски преходно и неустойчиво нещо. Смятам да продължа с начинанията, с които съм се захванал в момента, и това е да допиша книгата си за моето смъртоносно преживяване в Непал

Смятам да даря част от приходите от книгата за доброволчески инициативи по мой избор, а останалата да реинвестирам в къщата, която реновирам в момента! Другото ми желание е да се впусна в шоубизнеса и да изиграя роля във филм или сериал или нещо, което би ми прилягало на имиджа и личността.

– Кой е най-големият кошмар в живота ти, за който не искате никога да се сещате?

– Това ще да е денят, в който почина дядо ми – един от най-тежките дни в живота ми! Това е човекът, който за мен се е борил в живота с чест, достойнство и доблест и никога не се е предавал! Той е човекът, закърмил в мен и научил ме на всичките морални ценности, които проповядвам на ежедневна база и направил ме истински мъж! Това, което ще запомня от него, са две главни неща: В моменти на трудност, винаги лапвах по една лъжица „Майната му“ и продължавах смело напред! Другото е, че на една жена винаги се посяга с китка цветя, а никога с ръка за нищо на света! Велик човек беше и още ми липсва!