Писателят Христо Стоянов: Кирил Петков си търси осиновител в Европата

Следите ли ми мисълта? Следете я, тя е проследима, за разлика от Кирчовата. На Кирчо мисълта е с няколко успоредни линии – сякаш ходи стоножка, ама странично ходи…

А сега е време да се впуснем в следенето.

Кирчо ходи ли в Брюксел? Ходи… И се срещал с партии от различни политически семейства – а там такива има. И питал и разпитвал наш юнак към кое от тях да се присъедини. Кое ляво, кое дясно – което семейство му отвори.

Значи Кирчо си търсил не общи по идеология семейства и ценностна система. Не. Кирчо си търсил осиновител. И на базата на характеристиките на този осиновител ще прави партия в България – защото той пък няма и партия.

Ама първо да бъде осиновен. Като гражданството му – първо да стане министър, пък после ще мисли за гражданството. Като бюджета – първо да вземем заемите, пък после по тях ще организираме бюджета. Ако и с Линда така се е женил – първо да му направят децата, пък после ще си вземе и жена.

Но за осиновяването. Кире, когато някой иска да си осинови дете обикновено отива там, където тези неща стават. Не чакат детето да порасне и да дойде да поиска да го осиновят. Обикновено семейството си избира дете, не детето – семейства. Това да не ти е България – първо ставаш еди к`во си, пък после…

Рей Бредбъри има един разказ. За един човек, който изглеждал на четири години, осиновявали го, дарявал щастие на осиновителите, и после отивал и го осиновявали други, за да ги дари с щастие… Разказът се казва „Здравей и сбогом“…

Но нито момчето било идиотче, нито осиновителите. Нито е от Толстой, нито е от Чехов разказът. Въпреки че какви ли и тях не са ги чели – ако знаеха, че ще станат любими писатели на такъв като теб, Кире, сигурно нямаше никога да започнат да пишат…

А ти, Кире, като отиваш в Брюксел другия път си вземи дисагите с мускалчетата…

И на път за Скопие не полягай на седалката, защото тъкмо си изял една круша и се наложи да слизате. Кратко е разстоянието…

от фейсбук профила на Христо Стоянов