Топикономист с предупреждение: Идва нещо страшно! Рецесията през 2024 г. е неизбежна

Спекулативен страх за инвестициите вдига цените
Големият икономически модел на Германия се счупи заради енергийния проблем, казва макроикономистът Стоян Панчев специално за вестник СТАНДАРТ

– Господин Панчев, конфликтът между Израел и Палестина, който всъщност не е стихвал, но сега отново ескалира, как повлиява на икономиката в световен план и у нас?

– Засега ефектът е относително малък, защото самият конфликт е ограничен, става въпрос по-скоро за Държавата Израел и ивицата Газа с някои спорадични сблъсъци на границата с Ливан. Говорим за конфликт между две страни, като той все още не се е разпространил в останалата част от региона. Ако последното се случи, то можем вече да говорим за много по-сериозни икономически ефекти. Това, което сме видели на този етап, са няколко събития с директен ефект върху икономиката.

Първо имахме лек скок в цената на петрола, което се очакваше предвид това, че става въпрос за регион с голямо производство на петрол, въпреки че воюващите страни не са производителки. Ако в конфликта се намесят други страни като Иран, например, вече можем да говорим и за много сериозни последствия върху цената на петрола, но на този етап става въпрос за спекулативен страх по-скоро в инвестициите. Инвеститорите, които виждат сблъсък в този регион, казват, че цената трябва да скочи, защото се повишава рискът от евентуално разрастване на конфликта. Другото нещо, което е по-важно в общата картина е, че Израел започва да продава част от своите американски държавни облигации, за да поддържа цената на стойността на валутата си, което пък се отразява неприятно на самите САЩ, защото те се опитват да реализират нови емисии на техните държавни ценни книжа.

Това са двата ефекта, които виждаме на този етап. Разбира се, на пазарите акциите на различни компании скочиха доста, особено тези, които са във военната индустрия. Това аз го очертах в мои предишни анализи дори без да очаквам, че ще се разрази тази конкретна война.

– Министърът на финансите Асен Василев каза, че правителството следи петролните котировки и ако те скочат, държавата ще се намеси с мерки в пазара на горивата. Според вас мерките ще помогнат ли, за да се предотврати пореден скок?

– Аз се изненадвам, че министър Василев толкова много следи точно тези събития и тяхното отражение върху цената на петрола. Скокът в цената на петрола беше 2-3 долара на международните пазари, като се има предвид, че цената се движи между 85 и 90 долара за барел и големият скок беше преди да започне войната.

Всъщност на петролния пазар имаме структурни проблеми, които водят до повишаване на цената. Една евентуална по-сериозна война в Близкия изток може да допринесе за това, но всъщност трендът на цената нагоре е отдавна предначертан от страните от ОПЕК, които намалиха предлагането.

В същото време поради редица причини имаме допълнително търсене на петрол на пазара, т.е. съществуват дългосрочни структурни причини за по-високи цени. Плюс това трябва да отбележим, че по-високата цена на петрола е нещо положително за финансовото министерство в България, защото повишава приходите от акцизи и ДДС.

– Как конфликтът в Израел и войната в Украйна ще повлияят на икономическата обстановка у нас до края на годината?

– Когато започна войната в Украйна аз бях сигурен, че ще има много сериозни ефекти. Първо, става въпрос за две държави, които са много по-големи от Израел и Палестина. Русия изнася ключови суровини, които имат особена важност и за България, и за целия международен пазар – газ, петрол, селскостопанска продукция, торове и т.н., които ясно се отразиха върху цените в България и в цяла Европа след началото на конфликта.

Що се отнася до конфликта между Палестина и Израел, на този етап няма да има особен ефект в България. По-сериозен ефект ще можем да видим ако наистина конфликтът се разрасне.

– Според доклада на Международния валутен фонд в България ще има ръст на БВП от 1.7% тази година, но и висока инфлация от 8.5%. Прогнозата за ръст е подобрена с 0.3 пункта, а за инфлацията е повишена с 1 пункт спрямо предходната такава. Дали тези прогнози ще се сбъднат и ще има ли евентуален спад на инфлацията?

– Ако продължи сегашният тип политика на големите централни банки, конкретно на Федералния резерви и на ЕЦБ, ще видим продължаваща тенденция за намаляване на инфлацията. Аз очаквам подобно развитие още от миналата година, когато ЕЦБ започна да вдига лихвите миналия юли, така че това е закономерно. Ако няма някаква рязка промяна в тяхната политика, ще продължим да виждаме тази тенденция да се засилва.

И тя, разбира се, ще е комбинирана с влошаване на общата икономическа картина. Вече знаем, че страни като Германия са в техническа рецесия, виждаме, че кредитирането спада в Европа, виждаме, че потреблението намалява в цяла Европа, което означава, че вървим към стагнация или рецесия в следващите 12 месеца със сигурност. Намаляването на инфлацията върви заедно с рецесията.

– А какви са очакванията ви за началото на 2024?

– Очаквам до началото на 2024 година вече да се материализира тази рецесия, за която говорим, в немалка част от Европа. Дори може да се окаже, че рецесията се случва едновременно от двете страни на Океана, особено ако видим спукването на някой от големите балони. Става въпрос за недвижимо имущество, може би за балона във венчър капитала и неговите инвестиции, или още по-голям срив в пазара на държавни ценни книжа. Едно такова негативно събитие може допълнително да засили тенденцията към спад на стопанския ръст. Моето очакване е да започнем все по-ясно да влизаме в рецесия през 2024 година.

Вследствие на това, че нашите основни търговски партньори в Европа вече са поели по този път със сигурност, пътя на рецесията – проблемите ще се усетят и у нас. Виждаме конкретно Германия – най-големия търговски партньор, който е в техническа рецесия. Така че тенденцията е тази, която проличава от изследванията на МВФ – намаляване на инфлацията, но и влизане в рецесия.

– От Deutsche Bank казаха в средата на тази година, че вълната от фалити е неизбежна и може би ще достигне своя пик през идната година.

– Конкретно в Германия има два момента, които трябва да бъдат отчетени. Единият е цикличният. Него обсъждахме досега. Когато инфлацията стане твърде висока, централните банки трябва да променят политиката си от стимулираща към рестриктивна. Тоест увеличаване на лихвите, намаляване на ликвидността, затягане на най-различни програми, които преди са вкарвали пари в икономиката, а сега трябва да изкарват пари от икономиката. Неминуемият ефект от промяната ще бъдат фалити, повече безработица и по-нисък икономически ръст.

В Германия допълнителният елемент, който влошава картината, са структурни проблеми, произхождащи не от този цикъл на инфлация и рецесия, а проблеми, които са в реалната икономика и в това как тя работи от десетилетия.

Най-видимият от тези структурни проблеми е енергийният. Имаме едновременно така наречената „зелена сделка“ – желанието за декарбонизиране на икономиката, т.е. премахване на по-евтините енергийни източници. Плюс премахването на атомната енергия, защото тя е опасна, според определени политически групи в Германия. Комбинирано с войната в Украйна, която прекъсна достъпа до евтин руски газ към немската икономика. И получаваме политики, водещи до по-високи и по-високи цени на енергията.

В същото време германското стопанство е супериндустриализирано, то разчита на производство, не на услуги, за разлика от голяма част от останалия Европейски съюз. Затова и енергоемките немски индустрии отчитат спад от 12-20% спрямо работата си през 2019 г.

Така че там имаме цикличния проблем с вдигащи се лихвени проценти, плюс структурния, който идва от счупването на големия икономически модел на Германия от последните 50 години. Мотора на Европа го чакат тежки времена.