Горанов: Има закон за допълнителна данъчна репресия върху „Лукойл“. Проблемът е, че…

Ние нямахме законови основания за допълнителна данъчна репресия върху „Лукойл“, но сега има такъв закон, а не се прилага. Това заяви пред БНР Владислав Горанов, бивш финансов министър. Той посочи, че при управлението на ГЕРБ корпорацията е плащала данъци.

„Тук единственият въпрос, който е коректно да се постави, е дали корпоративен данък и колко“.

Той припомни, че през 2008 година „Лукойл“ декларира огромна загуба, която е призната от правителството и приходната администрация.

„Тя се пренася на части в следващите 5 години и резултира в невнасяне на корпоративен данък. Пред 2013 г. се случва същото. Ние направихме един доста сериозен анализ на трансферното ценообразуване“.

Горанов коментира някои от предложенията за финансовото ведомство за бюджета.

„Добрата новина е, че няма съществено увеличение на данъчната тежест. Лошата е, че се предлагат доста мерки, които няма да помогнат на фиска с почти нищо, но ще увеличат административната тежест, а някои от тях ще доведат и до чисто битови проблеми.

В дебата за данъчните закони голяма част от екзотичните предложения ще бъдат сериозно критикувани. Някои от тях няма да получат подкрепа“.

Той даде пример с идеята за връщане на част от платения ДДС.

„Облекчението е 100 лева на месец, ако изхарчиш 120 хиляди. А приходната администрация ще трябва да сканира хиляди бележки.

Такъв тип идеи просто създават шум в системата, но не носят съществено увеличение в приходната част на бюджета“.

Не би следвало да се подкрепя увеличаването на административната тежест, посочи Горанов.

„Бихме подкрепили идеи като увеличаване на прага за регистрация по ДДС“.

Темата с докладването, по-известна като „бонус-донос“, също трябва да се погледне по-внимателно, отбеляза бившият финансов министър.

„Представете си, че два съседни търговски обекта решат да използват приходната администрация като инструмент за саморазправа. Тази администрация има огромен обем от информация и аналитичен капацитет. Селекцията за такива нарушения би следвало да сработва, а не да се предвиждат подобни механизми“.

И да отпаднат голяма част от екзотичните идеи, това няма да повлияе на приходната част на бюджета, която през 2023 г. изостава, подчерта Горанов.

„Можем да предположим, че има разкъсване на комуникацията, която беше създадена между правоохронителните органи и органите на приходната администрация. Политическата несигурност и кадровите промени вероятно също влияят негативно на работата на приходните администрации. За неудачите там трябва да дава обяснение финансовото министерство. Отговорността трябва да се поеме политически“.

Доколкото ми е известно не е имало предварително съгласуване на доста голяма част параметрите в бюджета с партиите, от които се очаква подкрепа, обясни още Горанов в предаването „РадиоТочка“.

„В ГЕРБ се коментира, че в него трябва да намерят място някои от приоритетите на партията, свързани най-вече с инфраструктура.

Горанов се разграничи от общата позиция на ГЕРБ по отношение на ресторантьорите.

„Бях против дивергенцията на данъка за ресторантьорите през 2020 година, когато бях министър. Наложи се политическо решение. Ако тогава е имало аргументи, свързани с ковид кризата, то сега няма подобен аргумент. Политическото решение на ГЕРБ е да остане диференцираната ставка за ресторантьорите, но моето експертно становище не е същото“.