Любомир Стефанов сравни кабинета с Хелоуин: Маскарад! Костюмите се сменят, маските падат

„Живеем в някакъв постхелоуин сценарий, където костюмите като че ли много бързо се сменят и чакаме да паднат маските“.

Това е коментарът на политолога Любомир Стефанов за събитията от последните дни с вота на недоверие, с погрома в центъра на София и поведението на политиците.

„Както на мен, така и на нашите съграждани не ни е приятен целият този маскарад, защото има доста сложни неща, които трябва да разрешим този път по правилния начин. Това с полицейското насилие или предполагаемо такова е едно от тях“.

Според него предстоящите промени в Конституцията са нещото, което оправдава съществуването на тази коалиция:

„За вътрешна употреба това ни беше продавано. Тази коалиция ни беше продадена като гарант за това този път не сме в режима на танго“.

„Този кабинет – започнахме да подочуваме, че имало министри на този и онзи, без официално да са заявени такива. Това е в разрез с открития дух на прозрачност и отворени врати на държавната власт към гражданите и пряка връзка между вота и неговото последващо материализиране в изпълнителната власт. Ако при преформатирането чрез ротацията бъдат така добри управляващото мнозинство да ни кажат кой кого излъчва и защо, по-лесно ще стават нещата и голяма част от напрежението и чуденките, които имаме, ще изчезнат“, коментира политологът пред БНР.

Относно поисканата оставка на вътрешния министър и позицията на премиера акад. Николай Денков, Стефанов изказа мнението си:

„За мен това беше сигнал за авторитета на цялото правителство. За мен акад. Денков се опита наистина да покаже ясно и категорично, че има политическа воля да отстоява реформите, с които се е нагърбил и такива маневри или саботажи компрометират цялата идея. Затова той постави собствената си глава на дръвника, вместо тази на вътрешния министър, за да е ясно каква политика следва правителството. Изключително смел ход, който не сме свикнали да виждаме по нашите ширини“.

Според политолога е възможно да сме стигнали до точката на нашето политическо съзряване, където сме разбрали, че взаимният контрол позволява да изградим доверие, да го поддържаме и надграждаме. Но е възможно обаче да има и къс хоризонт на участниците в тази предполагаема схема на доверие, добави той.