Варна с ограничение за някои автомобили

8 български града ще трябва да спрат цапащите коли през 2040 г. Задължението идва от поправките в регламента за TEN-T мрежата, за които се споразумяха във вторник Европейският парламент и Съветът на Европа. Според тях населените места, които попадат във въпросната мрежа, включваща европейски магистрали и по-големи пътища, са задължени да имат планове за устойчива градска мобилност за постигане на ниски и дори нулеви емисии.

Сред мерките са зони, в които не могат да влизат цапащите коли, въвеждането на райони, където максималната скорост на движение е ограничена до 30 км в час, закупуването на електрически превозни средства за градския транспорт. И понеже регламентите на ЕС имат пряко действие, приетите поправки стават задължителни.

Българските градове, които попадат в основната транспортна мрежа на Европа, са София, Варна, Пловдив Бургас, Русе, Стара Загора и Видин. Там трябва да има и хъбове, които да правят връзка на градския транспорт с пътната и жп мрежата. И понеже изискванията са по-големи, ще има и повече европейски средства за тези градове.

Пилотно се тръгва с три града с население над 100 000 души, за които е предвидено финансиране по плана за възстановяване. Два от тях са София и Пловдив, а след това вероятно Бургас. Общинските власти там ще трябва да ограничават движението на стари автомобили.

От трансевропейската мрежа у нас минават няколко пътища – от границата на Сърбия до София, където има жп линия и почти готовата магистрала “Европа“, София – Пловдив – Бургас с разклонение до границата с Турция – също с жп линия и две магистрали – “Тракия“ и “Марица“. Включено е и трасето София – Солун, т.е. магистрала “Струма“ на наша територия, както и пътят Крайова – Калафат – Видин – София – Солун.

Другото условие в регламента е за влаковете, които пак до 2040 г. трябва да се движат със 160 км в час или с повече.

Освен това жп линиите, които ще се изграждат или модернизират, трябва да са задължително с европейската система за управление на движението (ERTMS). Те са автоматизирани и уеднаквяват сигнализацията и изискванията, за да може придвижването по релси да стане по-бързо. Крайната цел на ЕК е този вид транспорт да замести вътрешните полети със самолет.

По плана за възстановяване с такава система ще бъде линията от Русе до Каспичан, има я и по трасето от София до Бургас.

Основните жп проекти, по които от десетилетие се работи, са основно по TEN-T мрежата. До 2030 г. трябва да е завършени линията София – Пловдив – Бургас с разклонение до границата с Турция. Това ще са и първите релси за движение със 160 км в час, за да се стига от София до морето за 3-4 часа с влак.

Има финансиране на проектите за жп връзките към летищата в Пловдив и Бургас, за да се подобри интермодалността.

В основната транспортна мрежа на Европа в авиацията влиза летището в София, а тези в Бургас, Горна Оряховица, Пловдив и Варна са в разширения вариант.

600 млрд. ще струва европейската зелена сделка до 2050 година.

Европейската зелена сделка ще струва на 500-те милиона европейски данъкоплатци приблизително 600 милиарда евро до 2050 г., когато трябва да се постигнат целите. Това е приблизително една трета от целия бюджет от 1,8 трилиона евро на европейския план за възстановяване и устойчивост плюс седемгодишния бюджет на ЕС.

Европейската зелена сделка в общи линии предвижда само до 2030 г. въглеродните емисии от енергетиката и транспорта да се редуцират с 55% в сравнение с нивото им през 1990 г., като специално в транспорта намалението трябва да е с до 90%. Причината е, че емисиите от превозните средства представляват около 25% от общите парникови газове в ЕС.

Част от тази политика е затягането на използването на дизелови и бензинови превозни средства. Наскоро държавите членки се разбраха да забранят след 2035 г. продажбата на нови бензинови и дизелови коли, но след съпротивата на Германия и Италия все пак се реши някои основни видове возила с такива двигатели да останат в производството и след това.

Междувременно системата за търговия с квоти емисии ще се разшири и до морския транспорт, а авиокомпаниите, на които бяха разрешени безплатни квоти с емисии, ще получат постепенно редуциране и ще трябва да си ги купуват на реални цени.