В приюта в Пловдив търсят работа на бездомните, водят ги и на лечение

Зa четирите години от създаването му 187 души са намерили помощ в Центъра за временно настаняване в Пловдив. Той работи не само в студените зимни месеци, а през цялата година. Всеки, останал без дом, може да потърси място там, приемат и семейства. Не е задължително да са от Пловдив. В момента в центъра е приютен мъж от Димитровград.

Служителите преживяват всяка съдба. “Мечтата на Дончо например беше да има телефон и за Коледа дъщеря ми и мъжът ми му подариха един – той през цялото време си го носеше на врата”, разказва социалната работничка на дома Снежана Етова-Иванова.

Един ден се наложило да дойде линейка, тъй като Дончо се чувствал много зле. Откарали го в Спешното, където се оказало, че страда от коронавирус, и човекът бил преместен в инфекциозното, съпровождан плътно от Етова. Лекарите се справили с болестта, но състоянието на мъжа било прекалено тежко, за да остане в центъра. Приютът не разполага с медицинско лице и няма условия да се грижи за сериозно болни хора.

Вместо да оставят Дончо, служителите намерили частен дом за хора с увреждания, където го настанили. Докато хората там се грижели за него, екипът на центъра му съдействал да получи ТЕЛК решение

“Сега Дончо е добре, той е трайно настанен в дом за възрастни хора с увреждания”, обясни Етова. Въпреки че е минало време от престоя му, мъжът периодично се чува с екипа. Хората, които му помогнали да не е на улицата, следят как се справя с живота.

Центърът за временно настаняване действа от 2019 г. и досега беше финансиран по проект за 485 489 лв. Програмата изтече, но приютът няма да бъде затворен и за издръжката му вече са отделени пари от бюджета.

“Беше предизвикателство за всички. Това е първият център не само в Пловдив, но и в България, който е за лица и семейства”, обясни шефката на дирекция “Социална политика” в общината Веселина Ботева. Преди това, щом семейство останеше на улицата, членовете му бяха винаги разделяни. “Били сме изправяни пред тревогата как да разделим майката и бащата от децата

За да не се случи, трябваше да ги подкрепим с общинско жилище, което става трудно. Има нужда от документи, които няма как да бъдат набавени веднага, ако например в дома им избухне пожар и го загубят”, посочи Ботева.

Сега хората, изпаднали в такова положение, могат да отидат на ул. “Мортагон” и да останат заедно в трудния момент. Приютът разполага с 26 места. Управител, социален работник, домакин и хигиенист са в екипа. Никой от служителите не е имал опит в предоставянето на такъв тип услуги, но през годините са положили усилия да се квалифицират.

“Професионализмът, с който се справят, е за пример. Освен диплома има значение и дали човек е съпричастен с болката и тревогата на останалите, той е най-добрият социален работник. Колегите показаха, че могат да бъдат такива”, убедена е Веселина Ботева.

Освен че предоставят безплатно жилище на хора, останали без дом, служителите в центъра полагат усилие за социалното им реинтегриране. Помагат им с попълването на сивита, уреждат им срещи с работодатели и ги придружават до различни институции. Много от хората не са здравно осигурени и нямат дори личен лекар. С помощ от центъра след изтичането на шестмесечния период, в който имат право да се възползват от услугата, те няма да се върнат на улицата. Целата е да бъде открита алтернатива – общинско жилище или наем на квартира след намиране на работа.

Светла Христева заедно с трите си деца – на 8, 12 и 13 г., е сред обитателите на центъра. Четиримата посрещнаха там коледните празници, а малките бяха зарадвани с подаръци. След настаняването им хлапетата са записани на училище, а служителите помагат на майката да си намери работа и да може да се грижи за тях без помощ.

По празниците в центъра за временно настаняване е бил приютен и Янко, който страда от проблеми с бъбреците. Мъжът е бил изписан от болница – отказвали да го лекуват заради липсата на здравни осигуровки. На 19 декември състоянието му се влошило и се наложило да извикат линейка, която да го вземе от дома. “Чакаха един час и не искаха да го качат. Казаха: “Ако почине в линейката, не можем да го върнем при вас, не можем и да го закараме в болницата, какво да правим?”. Обясних им, че ще дойда или ще изпратя някого”, разказа Снежана Етова-Иванова. Тя се обадила на социалната работничка в УМБАЛ “Свети Георги” и жената наредила веднага да заведат Янко в здравното заведение. Следобед състоянието му се влошило и се наложила хемодиализа. От центъра намерили телефона на брат му, свързали се с него и той позволил процедурата. В 7 ч сутринта Етова била информирана, че критичното състояние е отминало и мъжът се чувствал добре.

Подобна ситуация имало и с първия потребител на приюта – 17-годишно момиче, което отключило психично заболяване. Екипът взел решение да настани девойката в Центъра за психично здраве. “Когато я оставяхме, гледката беше ужасна. Тя вярваше в нас, молеше да я вземем”, спомня си Етова. Служителите се свързали с бащата на момичето, то заживяло с него и година по-късно се върнало, за да благодари за помощта на хората, които го спасили.

Настанените се възползват от програмата “Топъл обяд” и в 11,30 ч получават готвени ястия. Закуската и вечерята обаче не са осигурени и се налага хората да разчитат на дарители. “Без тяхната подкрепа трудно щяхме да се справим”, коментира домакинката Бистра Владимирова.

От общината уверяват, че центърът ще работи по същия начин със същия екип и занапред въпреки приключването на проекта. Хората там се включват в поддръжката му – облагородяват двора и пазят сградата, за да може след тях и други да намерят помощ.