Наш шампион изплака: Не искам да се сещам за състезанието в Токио! Бях като ходещ труп, oтидох до Ада

Животът на щангиста Христо Христов е повече нещастие, отколкото усмивки, признава го самият той. Трудното детство му дава възможност да открие спорта, в който можеш да стигнеш върховете само, ако разчиташ на себе си – вдигането на тежести.

Именно щангата и тоновете желязо са носили толкова много поводи за щастие на Христо. Но на олимпийските игри в Токио съдбата бе решила друго. Едно изключително леко трепване на десния лакът поставя началото на Ада.

„Това е състезание, към което не искам да се връщам, не искам да си спомням. Докато пусках щангата, бях медалист. После ми свириха фаловете и ми взеха медала. Грешка нямаше, може би минимално трепване, което е напълно допустимо. Това са 222 килограма. В момента, в който свириха фала, всичко това се пръсна като една чаша“, започва покъртителният разказ на 22-годишния Христо Христов за своя последен опит на олимпийски игри.

Този опит поражда истински душевен катаклизъм. „Две години подред, на различни интервали от време, съм сънувал момента, в който съм на подиума и момента, в който се случва. И се събуждам подгизнал, целият в пот. Това е, както обичам да казвам, да отидеш до Ада. И да се опитваш да се качиш наново. Бях като ходещ труп, нищо не помня от дните и месеците след Токио. Исках да избягам от всичко. Просто исках да избягам от самия свят. Много рядко ме виждаше семейството ми“, спомня си пред bTV европейският шампион от Тирана 2022.

Трудните времена раждат шампионите, но преди това трябва да се пребориш с тях, битките със себе си и зависимостите. Христов признава, че е имал проблеми с алкохола.

„Като слабо психическите хора – хора, които избират най-лесното решение, потърсих чашката, не потърсих хората. Тогава реших, че това ми е бягството от цялата глупост, която се случи там. Доста време бях почнал да прекалявам с алкохола. Не можех да го преживея, загубата. В един момент си казах, че не могат да останат така нещата и се отказах“, не крие мъката тежкоатлетът ни.

Христо получава и намигване от съдбата, когато се среща с един от съдиите, които не зачетоха неговия опит в Токио. Човекът, лишил го от щастие – „Протяга ръката да се здрависваме и аз му показвам змията „Trust no one“ (бел. ред – татуировката му на дясната ръка). Аз му казах, че не мога да му стисна ръката, посмъртно. Влязох една вечер в залата, тайно, без треньорът да разбере. Рева и вдигам. И не става. Тогава излязох, оставих щангетките пред вратата и казах: „Аз повече няма да вляза в тези обувки!“ И до ден-днешен не съм влизал в тия обувки. Всяка рана има белег, но аз от него започвам да точа сили.“

Щангистът ни в кат. до 109 кг може да се похвали освен със завръщането си в елита, но и че вече е оставил своята тежка зависимост зад гърба си.

„От доста време спрях да консумирам алкохол – никакъв, под никаква форма“, споделя Христо с много голямо удовлетворение.

А най-доброто тепърва предстои. Съвсем скоро ще стане баща.

„Като отидохме с брат ми за теста, да го купуваме, бяха пуснали песента „Млад татко!“ и той ми я пусна в колата да се подиграва. В момента, в който жена ми даде теста за бременност, очите ми станаха едни големи… И попитах: „Какво е това?“ Аз не мога да повярвам – развълнуван, изплашен, доста емоции. Най-лошото е, че няма да мога да бъда там, на раждането, да си го изпиша от болницата. Това е най-хубавият момент, който може да получи един мъж в живота си. Първото дете – това е незабравим момент“, признава гордият Христо.

Синът на шампиона ще се роди по време на европейското първенство по вдигане на тежести в София. Христо Христов не успя да вземе медал в Токио, но удържа по-важна победа – тази над собствената си слабост.