Жаклин Михайлов извади грозни факти за ЦСКА: Лудогорец пак ще е шампион, а Гриша Ганчев…

Съвсем скоро ще пукне футболната пролет и след няколко месеца тя ще завърши с излъчването на новия шампион на България. Нов е иронично казано, защото той ще бъде старият, добре познат 12-кратен, пореден първенец на републиката.

Много теми, анализи и разсъждения са субективни, но това, че сме свидетели на дългогодишен неравностоен двубой между два съперника за титлата е безспорен факт. Дори когато ЦСКА не са ставали вицешампиони от 2016 година насам, те пак реално са били единствената конкуренция на хегемонията.

Вечното второ

място обаче никак

не кореспондира

с изконните

червени традиции. Поне на този етап за милионите привърженици на ЦСКА вицемястото e пълен провал. И никакви обяснения не могат да ги направят дори малко щастливи. Несъмнено червената армия ще е доволна да се засели в нов, красив стадион, както беше и доволна, когато в канавката, цитирам собственика, изтекоха 9 милиона лева за марката. Но тези неща се оценяват подобаващо, а недоволството, че на „Армията“ не се прави достатъчно, за да бъде догонен и изпреварен на финалната права Лудогорец, си тлее и от време се разгаря като бурен огън.

Тук ще направя лиричното отклонение, че в последните 35 години ЦСКА най-силно отразява дефиницията отбор на народа. И ще илюстрирам това съждение с доказателството, че огромното болшинство привърженици на ЦСКА са били на контра против всеки един собственик от 1990 година до наши дни. Докато в „народния клуб“ от Подуяне почти винаги принципът е бил „ние сме с всеки собственик“. А понякога любовта към чорбаджията там минаваше всякакви допустими граници и скандиранията, че Левски значи свобода, силно олекваха!?

Независимо че армейците са доказано ултракритични към всяко управление на любимия им клуб, те не искат да станат собственици. Дори Сашо Томов не успя да ги запали по тази идея, но пък по нищо не изглежда, че ще спрат с огромните си претенции към настоящия собственик, който според тях е Гриша Ганчев. Независимо че той сега не се води никакъв в ЦСКА, феновете продължават

да го упрекват във

всякакви грехове

и той представлява единствения им отдушник на недоволството. А основното недоволство в последните години много лесно може да се формулира в едно изречение. Феновете на ЦСКА смятат, че техните любими футболисти са много по-слаби от тези на Лудогорец. Това мнение се споделя от 99 процента от червената общност и е универсалното обяснение защо ЦСКА през последните седем години и половина спечели толкова малко от директните битки. А това със съдиите, организацията, подчиненото на хегемонията БФС идва в добавка към неволите. Привържениците на ЦСКА разбират достатъчно от футбол и знаят, че очите им не ги лъжат. И че ЦСКА не играе този футбол, който ще върне тима отново на върха. А непрекъснатото повтаряне на онова за рекордните 31 пъти шампион им е омръзнало, защото 32-рата дори не се задава на хоризонта.

И хващам бика за рогата с мантрата за

класата на

играчите

В зимен трансферен прозорец сме и това, което феновете получиха в добавка към развитието на настоящия тим, е норвежецът Скаршем, незабравимият бразилец Фернандо Каранга и обещаващият десен защитник Мартин Стойчев. Твърде е рано за прогнози колко ще вдигнат тримата класата на отбора, но все пак остават основателни съмнения, че с тях ЦСКА ще стане толкова силен отбор, който да се изравни по класа с Лудогорец. И мачовете в подготвителния период изобщо не са меродавни за доказателства в едната или другата посока. И не смятам, че трябва да се правят прибързани изводи, но мнението ми е, че Скаршем и Каранга няма да вдигнат особено нивото в играта. А Мартин Стойчев е великолепен млад футболист, но ЦСКА е много висока топка и може да не му понесе. Веднага правя сравнение със Симеон Александров, който произвежда страхотно впечатление в Септември от София, но в ЦСКА така и не хвана ръка. Налагането на млад български играч в отбор с 15 или 20 чужденци е истинско изкуство. Страхувам се, че Нестор Ел Маестро не е от онези, които биха го направили!

Толкова за новите, но поне като бройка по-важни са старите. И тук се връщам към познатата теза за разликата в класите между чужденците на Лудогорец и ЦСКА. Която ще оспоря донякъде. Мога да изброя поне една дузина футболисти на Лудогорец, които наистина бяха класа за българското първенство. Но повечето от тях вече не са в Разград, а в сегашния отбор на хегемоните бих посочил само двама или трима, които наистина са много добри за родните стандарти. Това са Текпетей, Пьотровски, Вердон. Ще контрирам, че Хайнц, Линдсет, Кареасо, Фаетон ги виждам съвсем на място със зелената фланелка. Даже биха израснали доста игрово в Лудогорец. Ще стигна по-далеч – Бусато страхотно би паснал на Лудогорец и ще им реши проблемите с вратарския пост за години напред. Не виждам и с какво капитанът Юрген Матей е по-лош от Сонко Сундберг. За опонентите на това мнение само ще кажа, че гамбиецът, преди да бъде привлечен в Левски, играеше за бурно пропадащия към небитието шведски Йостерсунд и всеки мач завършваше с три-четири гола в защитавана от него врата. А Сонко само за една есен си бил вкарал цели три автогола! В Левски бе привлечен като свободен агент със заплата около 15 000 лева, която сега нищо чудно да се е утроила в Разград. Само подхвърлям, че е много вероятно Сонко да е бил предлаган и на ЦСКА, защото неговите мениджъри преди две години отчаяно му търсиха нов отбор.

Ще изляза от тресавището на сравненията с най-важната констатация. От 2016 година, когато Ганчев пое кормилото в ЦСКА, се промениха доста неща в положителна посока. Най-голямата промяна дойде при трансформацията на вътрешната собственост. До идването на така наречената фондация изходящите трансфери бяха жизнено спасяващи. По тази причина си тръгнаха доста качествени футболисти, което помагаше на баланса между приходи и разходи. Сега видимо в ЦСКА не се стремят към продажби, а към правене на отбор, който може да атакува първото място. По-нашироко около врата се привличат нови футболисти, дори за някои се плащат и трансфери клуб-клуб. Темата за качествата на футболистите и най-вече за експертизата на митичния селекционер обаче изплува на повърхността. И когато в България се върне такъв като Йоан Баи, който бе привлечен от ЦСКА със сериозни очаквания преди две години и половина,

се изпада и

в конфузна

ситуация

Привържениците няма как да приемат, че ЦСКА привлича футболисти, които после изпадат дотам, че да отидат в Локомотив Пловдив! И това налива вода във воденицата на вечно недоволните.

Вече читателят е доловил къде е заровено кучето. В ЦСКА се привличат постоянно футболисти, на които се плащат доста високи заплати, и това все така не вдига качеството на шампионско равнище. И съмненията, че този, който води новите играчи, не си върши добре работата, са напълно релевантни. А когато треньорът практически няма думата, феновете няма и кой да обвинят. Тази ситуация определено няма как да повдигне нивото на играта на тима, само доразвива версията с играйкането. И пак стигам до прословутия чип и заключението, че нещо в процеса трябва да се промени. Поне за мен най-чистият вариант е този с Мъри, Илиан, Херо, Стойчо. А това означава пълно доверие към треньора и неговата способност да привлече най-подходящите изпълнители. И само ще прикова вниманието към един интересен ракурс. В началото на 2022 година коефициентите за шампион на България бяха 1,80 за Лудогорец към 1,90 за ЦСКА. Дължеше се главно на последния мач за календарната 2021 между ЦСКА и Лудогорец, който армейците спечелиха с 1:0. В последния мач за 2023 ЦСКА загуби с 0:1, а актуалните коефициенти за титла са 1,30 за Лудогорец към 4,00 за ЦСКА. Казано е свише, че когато фактите говорят, трябва да се посипе главата с пепел и да се замълчи.

Жаклин Михайлов, Тема спорт