Биляна Дудова е едва на 22 години, а вече е трикратна европейска шампионка по борба при жените, има и сребърен медал от световно първенство. Голямата й цел, която преследва упорито, е олимпийското злато в Токио. Биляна силно желае да осъществи и тази своя мечта, като признава, че отгоре й помага покойната й майка. Губи я преди 9 години… Бори се и заради нея. В началото на 2019-а талантливата ни националка печели трета поредна европейска титла. През месец май обаче преживява кошмар, след като се срива психически. Всички са шокирани от новината, че Дудова е открита в стаята си по време на подготвителен лагер с прерязани вени. Изговори се какво ли не по случая.
В откровеното интервю, което даде за колегите от БЛИЦ, Биляна призна, че е направила глупост, но и донякъде не съжалява, тъй като случилото се й помага да тръгне по нов път. Вече е щастлива и много по-спокойна, тя е още по-амбицирана за успехи в борбата.
– Здравей, Биляна, как си и къде те откриваме?
– Здравейте, от няколко дни съм на лагер в Киев. Тренирам в олимпийската база „Конча-Заспа“ заедно със състезателките на националните отбори на Украйна, Унгария, Чехия и Полша. Подготвяме се за предстоящото европейско първенство в Рим, което започва на 10 февруари.
– Очакваме от теб четвърта европейската титла, а след това и медал от Олимпиадата в Токио.
– Да, това е целта ми. Все пак имах доста дълъг период, в който бях в извън състезателна дейност, но смята, че новият сезон започна добре. Надявам се да бъде все по-добре и да навлизам във форма. Постоянно надграждам. Но като цяло европейското първенство не ми е основната цел, много важен е турнирът за квотите за Олимпиадата, който ще бъде през март в Будапеща.
– Преди дни отново стана държавна шампионка, но без борба. Защо нито една от четирите ти съпернички не излезе на тепиха?
– За жалост на Републиканското първенство станах шампионка без да направя нито една схватка. Но това не ме прави по-малко шампион на България, тъй като се бях подготвила, свалях килограми, за да вляза в категорията до 57 кг. Каква вина имам аз, че не искат да се борят с мен?
– Защо не желаят? Страхуват се от теб ли?
– Просто няма конкуренция. Ясно им е, че ще ги победя и изобщо не излизат на тепиха. Жалко е, че все по-малко участници има на състезанията в България.
– Очакваме да ни радваш и на Олимпиадата в Токио? Сънуваш ли вече медала?
– Има време, стъпка по стъпка. Най-важното е да съм здрава и в супер форма. Медалът не съм го сънувала до момента, но постоянно си го представям. Всеки ден мисля за Олимпиадата – когато се събуждам, когато отивам на тренировка, когато се връщам… Поглеждам към олимпийското злато, което е голямата ми цел. Това е най-голямата ми мечта.
– Свързано е обаче с големи лишения…
– О, да, много са големи лишенията. Като започнем от свалянето на килограми преди всяко състезание, тежките тренировки, включително и моментите, когато се налага да се подготвяш дори и контузен. Но нека не звучи като оправдание, сама съм си избрала този път. Когато искаш нещо, трябва да се лишиш от нещо друго, и да се стремиш да го постигнеш. Имам огромно желание да завоювам олимпийска титла.
– Какво промени драматичната случка, която преживя преди месеци? Ти самата промени ли се?
– Да, вече гледам на нещата по различен начин. Много по-спокойна съм и мога да бъда много по-отдадена в тренировките и във всичко.
– Склонна ли си да говориш за кошмара? Опит за самоубийство ли беше?
– Беше глупост. Вече е в миналото и няма смисъл да го коментираме.
– Съжаляваш ли?
– Зависи от каква гледна точка се гледа. Да, донякъде може би съжалявам, но пък от друга страна не съжалявам, защото много неща се промениха след случката.
– Как го преодоля?
– Този труден период ме научи на много неща, най-вече да не се влияя от мнението на хората. Успях да си почина от странични напрежения. Доста неща се случиха, но вече е зад гърба ми. С времето осъзнах, че може би съм имала нужда това нещо да се случи, за да натисна копчето за рестарт, както се казва. Сега съм щастлива и спокойна.
– Кои бяха хората до теб в тежкия период?
– Най-близките ми хора бяха до мен.
– А кои са хората, които най-много ти помагат за развитието в борбата?
– Валентин Йорданов и хората от федерацията по борба.
– Защо тренираш на индивидуална програма, вместо да бъдеш в националния отбор при Петър Касабов?
– Имам си треньор – Мариян Недков, с него се подготвям. Ще бъде така до Олимпиадата. Тренирам индивидуално и предимно в чужбина с чужденки, тъй като преследвам нещо много голямо и трябва да се подготвя много добре
и да имам шанс за медал.
– Нежелана си в националния отбор ли?
– Аз пак съм си в националния отбор, просто тренирам отделно. Когато печеля титли и медали не го правя за самата себе си, а и за България.
– Eдва на 22 години си, а вече имаш редица отличия. Къде колекционираш медалите и купите?
– У дома. Всичките ми медали и купи са вкъщи. Не е много времето, когато съм си у дома, но винаги им се радвам. Това са спомени, знам колко много ми е коствало, за да спечеля съответния медал. Като ги гледам се мотивирам още повече. Искам да печеля още титли и златни медали.
– Силно се надяваме да продължаваш да ни радваш. А и навярно искаш да печелиш медали и в чест на майка си, която губиш преди години.
– Така е наистина. За жалост я загубихме преди 9 години, беше много трудно. Дадох си сметка, че се боря и за нея. Знам, че тя ме подкрепя винаги. Много е трудно, когато загубиш близък човек, още повече родител. Боли ужасно, времето не лекува.
– Родена си във Враца, учила си в Самоков, би ли разказала повече за семейството, от което произлизаш? Има ли други спортисти във фамилията?
– Други спортисти в семейството ми няма. Всички много ме подкрепят и ми се радват. С баща ми непрекъснато се чуваме, тъй като все ме няма у дома – лагери, състезания… Той ме подкрепя много силно. И със сестрите си съм в постоянна комуникация, едната е в България, другата в чужбина. Рядко се виждаме.
– Ако не беше борбата, с какво щеше да се занимаваш?
– Точно не мога да кажа, но като по-малко имах най-различни очаквания за бъдещето, в което винаги се виждах успяла в нещото, с което се занимавах. По едно време исках да уча в готварско училище. Обичам да си готвя. Занимавах се и с танци. Баба ми много искаше да продължа с танците и да не се захващам с борбата. Непрекъснато ми говори, че ще се ударя лошо на тренировка или пък ще се разболея заради свалянето на килограмите.
– Имала ли си сериозни контузии?
– Досега не съм имала, единствено проблеми с коленете и рамената. Но зная, че ще дойде момент, когато ще има обаждания, това ще ме заболи, онова ще ме заболи, но няма как. Неизбежно е в големия спорт да няма травми, важното е да не са сериозни. Надявам се да съм здрава и да мога да показвам най-доброто.
– Оценяват ли хората това, което правиш, жертвите в името на спорта?
– Като цяло го оценяват. Повечето хора ме разпознават по улиците, радват ми се, поздравяват ме. Но има и такива, които злорадстват и плюят. Дребни души, които не знаят по какъв начин се постига всичко това. Но не се засягам от хейтърите, дори ми е смешно.
– Кой е идолът ти? Като малка на кои спортисти се възхищаваше?
– На Станка Златева и Валентин Йроданов, както и на всички други легендарни наши борци. Българите сме едни от най-добрите в света в борбата.
– Ще бъде ли 2020 г. твоята година, какво си пожелаваш?
– Вярвам, че 2020 г. ще е моята година. Надявам се да успея да постигна най-голямото постижение за всеки спортист – златото на олимпийски игри. Ще дам всичко от себе си, времето ще покаже.
