Акад. Денков се препоти пред BBC на въпрос за ,,Лукойл“: Твърдения без доказателства!

Равнището на разходите за отбрана на България, поръчките на американски изтребители F-16 за българските военновъздушни сили, политиките на Европа за осигуряване на собствена отбрана, съмненията за заобикаляне на енергийните санкции от страна на Русия, стабилността на демокрацията в България и проблемите с корупцията.

На тези въпроси отговаря премиерът Николай Денков в интервю в предаването „Хард ток“ на Би Би Си, излъчено тази сутрин. Водещият Стивън Сакър не подмина и темата за разногласията около поста министър на външните работи след планираната ротация в българското правителство.

Войната в Украйна не е само за т.нар. „сиви зони“ между Европа и Русия, а за това дали демократичният свят, който ценим, може да бъде победен. Това казва министър-председателят акад. Николай Денков пред New York Times.

Американското издание е потърсило мнението на българския премиер на Мюнхенската конференция по сигурността. „И Европа вече е напълно наясно с това“, казва българският премиер пред журналиста Стивън Ерлангер.

Премиерът Николай Денков увери, че българското правителство прави всичко възможно, за да предотврати възможно заобикаляне на санкциите срещу Русия.

Той отговори на въпрос относно съмненията около дейността на „Лукойл – Нефтохим“.

Денков отбеляза, че често се отправят твърдения в тази област, които след това не са подкрепени с доказателства, и добави: „На национално ниво в рамките на европейските регулации ние правим всичко необходимо, произтичащо от тези изисквания, но това не е достатъчно, защото проблемът е преди всичко на европейско ниво, а не толкова и на ниво отделни държави, включително и България“.

Николай Денков отговори и на въпрос за готовността на Европа да осигури собствената си отбрана на фона на изявленията на бившия американски президент Доналд Тръмп относно военните разходи на страните от НАТО и блокирането на новата помощ за Украйна в Конгреса: „Убеден съм, че Европа трябва да направи повече – да увеличи разходите, да подобри интеграцията между силите, за да бъде подготвена по-добре за всякакви сценарии. От друга страна – ние трябва да направим всичко възможно, за да работим със САЩ и другите съюзници, защото заедно сме по-силни“.

Според Денков това е първата от трите поуки, които европейците трябва да извлекат от каскадата от проблеми след войната в Украйна.

Второ, европейските нации осъзнаха, че трябва да обединят и военните, а не само икономическите си сили, за да изградят собствена отбрана, казва Денков.

Третата поука, която българският премиер извлича в разговора, е, че европейските държави е трябвало да разграничат спешните нужди на Украйна за боеприпаси и противовъздушна отбрана от по-дългосрочните стратегически цели. „Но като се има предвид империалистическата реторика на руските лидери, дългосрочният план означава три до пет и максимум 10 години“, казва Денков, допълвайки, че това е наистина спешно.

В статията на New York Times са цитирани и мненията на други политици, сред които министър-председателката на Естония Кая Калас и външният министър на Украйна Дмитро Кулеба.

Европа трябва да засили отбраната си, „защото това, което наистина провокира един агресор, е слабостта“, казва Кая Калас. Според нея Путин може да рискува държава като нейната в опит да разруши НАТО, но ако държавите от алианса направят повече за отбраната си, това ще действа като спирачка. Калас посочва, че е важно европейците да помнят, че войната в Украйна е близо и може да се разпространи бързо.

„Така че, ако мислите, че сте далеч, не сте далеч. Може да стане много, много бързо“, казва тя.

„Мисля, че нашите приятели и партньори закъсняха да събудят собствената си отбранителна индустрия“, казва външният министър на Украйна Дмитро Кулеба. „И ние ще платим с живота си през 2024 г., за да дадем време на вашата отбранителна промишленост да увеличи производството“, допълва той.

Източник: Епицентър