Българинът с „Оскар” Димитър Маринов имал трудно детство! Лежал 2 години в затвора

бг оскар

България се сдоби със свой „Оскар” благодарение на пианиста, избрал актьорския занаят Димитър Маринов, който изпълнява една от главните роли във филма „Зелената книга”. Лентата получи приза за най-добър филм на церемонията в Лос Анжелис, а заченатият в Търговище, осиновен и отгледан в София актьор разбуни духовете, като развя българското знаме на сцената, когато получаваше наградата с колегите си.

Митко не крие, че е щастлив и доволен от живота си в Щатите. След „Оскар”-а това е обяснимо, но признанието е направено доста преди наградата – още през 2013-а, когато артистът очаква раждането на втория си син.  Всичко започва през 1990 г., когато след турне с фолк джаз формация в Европа, Канада и САЩ, артистът остава като политически бежанец в Ноксвил. По-късно Маринов се жени за американката Дженифър, двойката има две деца – Йордан и Михаил. Първият, кръстен на майка му, вторият – на мъж, помогнал на българина да се установи в САЩ.

Тази история е една от многото, които могат да станат част от вълнуващ филм за живота на таланта. Самият той разказва, че в началото на 90-те, когато пристига в Америка, го приютява семейство, загубило в катастрофа син на неговата възраст. Американските му осиновители не просто му помагат да се справи с живота, но и го подкрепят и морално. Това е второто осиновяване на Димитър.

Българинът се ражда като извънбрачно дете през 1964 г. Майка му се казва Йордана и на нея е кръстен първият син на актьора – Йордан. Маринов споделя, че затова настоявала съпругата му и двамата решили името на първородното им дете да започва с Y, за да не му викат Джордан. Йордан, който вече е на 14 години, с гордост казва в училище, че е българин. Тийнейджърът разбира български и говори свободно с татко си. Първите думи, които научила на родния език на мъжа си съпругата Дженифър били „чушки” и „шопска салата”.

Артистът споделя, че първата му осиновителка бил негова бездетна леля, омъжена за един от най-богатите и известни по онова време индустриалци в България – Братя Маринови. Но комунистическата власт прокудила жената от апартамента ѝ на централната столична улица „Оборище” 33 и настанила там активистката Вълка Горанова. Малкият Митко и леля му заживели в кухня на жилището, която споделяли с още две семейства. Въпреки мизерията момчето се запалва по музиката и от 4-годишен Димитър започва да свири на цигулка. Като поотраства, става член на детската филхармония „Пионер” и с нея пътува по света. В една от американските биографии на Димитър е отбелязано, че като цигулар в „Пионер” през 1979 г. свири в залата на ООН в Ню Йорк под диригенството на легендарния Ленард Бърнстейн.

Докото отбива военната си служба в началото на 80-те на XX век, Димитър и негов приятел опитват да избягат от България с „Ориент експрес”. Хващат ги, пребиват ги и едва 19-годишен, бъдещият носител на „Оскар” се оказва в затвора. Остава зад решетките цели две години и половина, като изтърпява жесток тормоз – чупят пръстите на едната му ръка и само помощта на затворническия лекар – почитател на класическата музика и на „Пионер”, ръката на Димитър е спасена, за да продължи да държи цигулката. Актьорът разказва, че напук на нещастията завършва ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. Още като ученик обаче посещава актьорска школа, водена от Невена Коканова. Именно великата актриса му предрича голямо бъдеще и думите ѝ завинаги остават в паметта му. Коканова казва на Димитър Маринов: „Пътят ти е толкова далечен, просто дръж посоката”.

Така идва 1990 г., когато покрай турне решава да остане в САЩ като политически емигрант и се установява в Ноксфил, Тенеси. Със 112 долара в джоба си, без познати и без бъкел английски, Митко започва да свири на улицата, за да изкара пари поне за храна. „Първите 10 години винаги са тежки, като годините в казармата – без език, без пари, без познати, емигрантски живот. Миене на чинии, хвърляне на пици”, връща се назад Димитър.
Смее се на въпроса дали в Америка мечтите стават реалност: „Мечтите стават реалност само тогава, когато се работи за тях. Ако се работи сериозно, ако се трудиш и си готов да рискуваш. Бях щастлив да срещна хубави хора, които винаги са ми помагали и са ме окуражавали: „Не се предавай”, „Ще стане”. Взимал съм заеми оттук-оттам, връщам, пак взимам. Живеех с по 3-4 долара на ден, с цигари назаем”, спомня си българинът.

Димитър Маринов започва с филмите чак през 2009 г., като „виновник” за насочването му към Холивуд е Башар Рахал. „Той беше човекът, който ме нави да се ориентирам и да кандидатствам за Холивуд. Аз съм театрал. Театър е бил моята мечта и любов. В Америка играех в театъра, докато един ден Башар каза: „Виж какво – имаш лицето, имаш таланта, пробвай – в киното и телевизията са парите”. Пробвах и първият ми успех беше реклама с Аштън Къчър, в която бях главен актьор. Рекламата беше успешна, въртя се 2 години. Седмица по-късно спечелих роля във филма „Мъже от стомана”, разказва за началото си в киното нашенецът. С „Мъже от стомана” той за пръв път стъпва на червения килим. Следват участия в сериали с известни имена като Матю Пери, Клифърт Съдерланд, София Вергара, която го „кръщава” Мистър БГ Бийн, пише „Уикенд“.

Типично по нашенски Димитър Маринов оценява светът на Холивуд: „Там липсва това приятелство между актьори, което е в България. Особено за актьорите от моя ранг, които сме около периферията. Но на сцената има професионално отношение. Изненадах се, че бях поканен от София Вергара да пия кафе с нея – тя смяташе, че съм смешен, говоря испански, а тя е колумбийка и може би затова ѝ станах симпатичен. Приятели сме с колега украинец, но защото той е украинец, а аз българин, а не заради актьорството. Няма взаимоотношения като в България и на мен това ми липсват доста”, споделя артистът.


За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ