Тони Димитрова съсипана от поредна смърт!

Тони Димитрова изживявала поредна драма, която я хвърлила в лапите на депресията. Гласовитата бургазлийка се сринала психически след загубата на домашния си любимец, към когото била изключително привързана.

В последно време животът на певицата се е превърнал в низ от нещастия и несполуки. Първо майка ѝ загубила битката с рака и издъхнала буквално в ръцете ѝ, после дошла раздялата с по-младия от нея музикант Иван Ченов, с когото бяха двойка години наред, баща ѝ се поболял и залежал и вече не си спомнял даже името ѝ, защото имал тежка форма на алцхаймер. А за капак починало и кучето ѝ, което в последно време било единствената ѝ компания и утеха в самотните дни и вечери, след като дъщеря ѝ Магдалена отиде да учи в София. След загубата му Тони изля душата си под формата на трогателен разказ, който публикува в социалните си мрежи. „Когато те купих преди осем години, не исках да го правя. Преди тебе имах котка, умна и прекрасна, трудно понесох загубата ѝ. Кака ти Маги все ми казваше, че иска куче, а аз категорично отговарях: „никога!”. И когато те видях в магазина, в една клетка, мъничка, грозничка, мръсничка, те грабнах, защото ми дожаля, около тебе имаше много красиви кучета и ти беше незабележима. След няколко дни вече те обичахме. Кака ти те кръсти Сара, а аз те наричах всякак: Саче, Чиче, Мече, Кицка, и още, и още. И ти все се обръщаше. И въртеше опашката с обич. Ама как я въртеше само, все ти казвах, че ще ти падне дупето от въртене! А когато започнахме да те учим да пееш, какво ли не ти пяхме, а ти реагираше на Уитни Хюстън (Магито пееше), а аз онази песен за козата. Побърквахме се от смях, бяхме щастливи трите заедно! Как ме чакаше да се върна от път, само като чуеше, че отключвам вратата, топуркаше с тъничките си крачета и ме гледаше с най-голямата обич на света. Как ме чакаше сутрин да изпия кафето, за да отидем на разходка, беше търпелива и добра, сякаш разбираше умората ми. А колко пъти съм ти плакала, споделяла, как ме гледаше с умните си оченца, лягаше при мен и в последно време се беше научила да се гушваш на врата ми! Ти никога не ме разочарова, не ме излъга, не ме нарани! Защото хората раняват, а кучетата обичат! Ти беше най-доброто и умно кученце, макар че винаги ковваше новодошлите у дома по обувките или чорапите. А после ги заобичваше! Благодаря ти, миличка наша Сара, че беше в живота ни! Винаги ще те обичаме!“, пише Тони.