Карлос Контрера: Регистър на сексуалните престъпници незабавно! Да знаем кой учи и тренира децата ни

Лидерът на ВМРО Карлос Контрера излезе с прелюбопитен пост във Фейсбук.

Вижте какво предлага политикът:Един педофил от малък провинциален град  решава да започне животът си отново в столицата – как би могъл да бъде профилактиран? Колко са сексуалните престъпници, необезпокоявано живеещи сред нас? Колко от тях са рецидивисти? Колко педофили се разхождат свободно по улиците? Имат ли те необезпокояван и неограничен достъп до нас, до децата ни? Какво правят в точно този момент? И, по дяволите, може ли педофил, осъден ефективно, да бъде треньор, учител, да притежава детски парти център?! Може. Практиката го доказва. Сексуалните насилници се разминават леко, а веднъж изтърпели присъдата си, излизат на свобода – ако въобще получат наказание лишаване от свобода – и имат всички възможности да продължават необезпокоявано с гнусните си дела, в които затворът ги е „ошлайфал“. Обществена тайна е, че педофилите получават сурови, пропорционални на престъпленията си, наказания – но от останалите лишени от свобода, не от Наказателния кодекс.

Сексуалните престъпления винаги са били неудобна и деликатна тема за обществото. А такива се случват много по-често отколкото предполагаме. Обикновено се разчуват тези, при които престъплението ескалира в тежка телесна повреда или убийство. Никой не знае точно колко жени са били жертва на сексуални посегателства и са го премълчали. Никой не знае и броя на децата жертви на сексуални посегателства, включително блудство и изнасилване. Причините за мъчителното мълчание са много – срам, чувство за вина, каквото неминуемо се появява у жертвите, колкото и парадоксално да звучи това,  или заплаха от насилника. „Ако кажеш на някого, ще те убия“ – това е чувала всяка жертва на сексуално посегателство. Ескалацията до убийство винаги е плод не само на неконтролируема агресия, но и на опит за прикриване на престъплението. Мъртвата жертва не може да свидетелства. Това си е мислел всеки изнасилвач, миг преди да стане и убиец.

Липсата на централизирана система с информация за насилниците прави превенцията невъможна, а рецидивът – почти неизбежен. Регистър на хората, осъдени за подобни престъпления, ще направи работата на правоохранителните органи много по-лесна и най-вече ефективна.

Педофилите обикновено повтарят. Това е част от психопатологията им.  Нито районният инспектор, нито районното управление, нито дори СДВР знаят, че този човек е осъден за подобно престъпление. До момента, в който не посегне на някоя момиченце или момченце, този човек е анонимен. Наблюдението му става невъзможно. Ако този човек е учителят на децата ни, треньорът или добрият собственик на сладкарницата или детския кът? Какво правим?

Очевидно е, че нашата наказателна система е безсилна и нискоефективна. Предпочитаме да се правим, че такъв проблем няма. Ако може и да не знаем, най-добре. Покрай няколкото медийни случая напоследък рязко се присещаме и действително тогава клокочи справедлив обществен гняв –  защо такива изроди спокойно и незабелязано пребивават сред нас. Но всяко чудо е за три дни и в чужда къща, чуждо село, чуждо дете е пострадало, чужда дъщеря.

Тук не става дума за лов на вещици или за истерия. Става дума за превенция. Тя е ключът към противодействието на всеки вид престъпност.

Сексуалните престъпления винаги предизвикват тежки психологически и психически травми за жертвите, нерядко и физически. Насилниците обикновено повтарят, потретват и така отново и отново, докато не бъдат заловени. Евентуално. Някой ден, някъде. Обикновено твърде късно, тъй като насилието ескалира пропорционално на чувството им за безнаказаност. Дотогава безчинстват.

Ситуацията в България към момента

Наказателният кодекс обхваща не малка част от хипотезите за сексуални посегателства. Наказанията обикновено са леки. Съдебната практика потвърждава това. За изнасилване минималното наказание е 3 години. И при прилагането на уродливото правило за съкратено следствие се стапя до едва няколко месеца. Съдът щедро раздава и условни присъди, а не са изключения случаите, в които насилникът е обявен за невменяем.

            Много рядко може да започне разследване. От гледна точка на доказването разследването на този вид престъпления, дефинирано като „разврат, е затруднено. Причината най-често е липса на заявителски материал от жертвата – жалба или сигнал – или подаване на информация от случайни свидетели, или роднини на пострадалия.

МВР от години настоява да се завишат наказанията, като дори има внесени предложения в този смисъл до Министерство на правосъдието. Дошъл е моментът да поставим този въпрос и тези предложения да видят бял свят, в т.ч. цялата държавна машина да застане зад тях и Парламентът най-сетне да ги гласува.Нашата наказателна система вече е твърде либерална.

 

Решенията на проблема по света

Твърдите мерки са единствените ефективни срещу този вид престъпления – доказано е отдавна в целия свят, а в България на практика отсъстват Химическата кастрация е наказание спрямо педофили, което се прилага широко в Европа – Германия, Франция, Белгия, Испания и скандинавските държави. Там е доброволна. Единствено в Полша е принудителна мярка. Хирургическа кастрация съществува в Тексас, САЩ.

Честният обществен разговор е наложителен. Сега. А не ситуационно след поредната новина за зверско сексуално посегателство.