Всички четат това момиче: Дори някъде да се роди нов Левски, ще го превърнат в бай Ганьо

„Гласът на Азис се чува по-силно от този на Апостола, защото е по-достъпен. В такива времена живеем. Всеки говори за съвременните „кумири“ и се стреми да им подражава. Гласът на Апостола е приглушен от крясъка на чалготеките. Малко са връстниците ми, които искат да научат нещо повече от нашата история. Но се радвам, че има и такива, които различават чалгата не само в музиката, а и в поведението, в начина на живот.“

Това заяви пред „България Днес“ ученичката Алейна Ембие. Единадесетокласничката от училище „Д-р Петър Берон“ в Свиленград завоюва първо място в националния конкурс „150 години Българска национална революция“ с есе на тема „Аз съм Левски“. Вдъхновяващата й творба се споделя в интернет пространството през последните дни и събира хиляди одобрителни коментари. Абзацът от есето й „днес в задимените кафенета ще чуете гласа на Азис или напъните на новоизлюпена фолкаджийка, облечена като за магистрала“, привличат вниманието, защото ученичката сравнява националния ни герой с актуалните днес имена.
„Написването на есето ми отне около седмица, защото първо исках да се сдобия с изчерпателна информация за Левски и след това да започвам да пиша. Вдъхновение получих от часовете по литература, когато изучавахме одата „Левски“ на Иван Вазов. Светът ни вече не ражда Левски, той е заменен с днешните байганьовци, които са навсякъде около нас. Дори и да се роди някой достоен да бъде Левски, той бързо се приспособява към „модерното“ поведение и става част от останалите. Бай Ганьо е активен, търси лесни пътища към изгодата, но едва ли може да убие Левски. Това би значело духът да бъде убит от материята. На обратното ни учат в училище“, добави ученичката.

Алейна признава, че се подготвила много добре за писането, като в крайна сметка успява да пребори участници в конкурса от цялата страна. Впечатляващата й творба ще бъде включена в книжка с творбите на други талантливи ученици.
„Имам големи мечти и желания, които се стремя да постигна. Мечтая и това ми дава стимул да не се отказвам. Подготвям се да кандидатствам медицина в София. В началото на пандемията ми беше изключително трудно, защото се отрази на подготовката ми за кандидатстване, но след това постепенно свикнахме с този начин и даже успях да го превърна в плюс за мен. Отдадох се напълно на образованието си и на неща, които ще са ми от полза след време. Но изолацията ме лиши от живия контакт със съучениците ми, с приятелите, учителите, близките. Така разбрах колко са важни тези хора от обкръжението ми“, завършва Алей.

Българските политици също намират място в есето на ученичката. Ето и част от него:
„Кой от днешните водачи и политици, в чийто кабинет виси портретът на Дякона, е със сведена глава пред вишегласието. И кой от тези господа познава тръпната обич на могъщата взаимност между народ и вожд? И какво от това, че на сградата на парламента виси „Съединението прави силата“? Да виждаме съединение? И къде е силата?“.