„БСП защо изтръгнахте Чирков от клиниката му, а сега роните крокодилски сълзи за него?“
7 Dni Bulgaria29.11.2020
Отиде си проф. Александър Чирков. Отиде си Първият, който присади сърце в България на българско момченце през далечната 1986 година.
Отиде си Единственият, който създаде българската школа в кардиологията.
Отиде си Великият, когото съм будила стотици пъти през нощта за спешни операции на непознати и за двама ни обикновени хора от всички краища на България – българи, цигани, деца, възрастни…
Отиде си Алекс – незаслужено изтръгнат от БСП от клиниката му и школата му по кардиохирургия, които създаде Сам, на „въпреки“ на завистливите си колеги и на безхаберните политици.
Не позволявай, Алекс, да ти правят чугунен паметник.
Лети, Алекс!
Моцарт ще те носи на крилете на Човечността, която ти не получи от управляващите, когато беше жив и деен.
Моцарт ще е твоят Химн в Небесния ти път, както когато правеше ръката ти Вълшебна по време на всяка твоя Операция, когато ти безкористно даряваше Живот.
Има едно стихотворение на Владимир Башев, което изплува с съзнанието ми всеки път, когато загубим личност, която не сме ценили приживе . А, когато умре, знайни и незнайни герои започват публично да страдат колко е голяма загубата :
„Как късно всички вие ме целувате…
Очите ви мъчително ме търсят, уголемяват се, лъщят като сълзи, Простени сте. Целувам ви спокойно. Отивам си и уличните лампи по гладките фасади ме рисуват висок и неестествено добър“.
БСП защо изтръгнахте Великана Чирков от клиниката му и да го отнехте от хората, а сега роните крокодилски сълзи за него?
Аз съм Беновска. И питам.
