Поетът Недялко Йорданов до Иван Гешев: Що за жалка мъст към мен, господин прокурор!?

В рубриката ни „Завети“ публикуваме част от откритото писмо на поета Недялко Йорданов до Иван Гешев, след атаката на прокуратурата срещу пенсионирания творец.

Какво ли не съм преживял в този живот, включително брутални прокурорски заплахи по времето на Иван Костов, така че реших временно да не давам никаква публичност на тази очевидна отмъстителност на господин кандидата Иван Гешев и на тези, от които е получил съответното съгласие.

Не искам да гадая каква личност е господин Иван Гешев, без чието знание и поощрение това не би било възможно да да ми се случи това. Нямам и съмнение, че той ще отрече, че не знае, а чиновниците му по места действат напълно свободно и по убеждение.

Все едно дали става дума за мен – все пак един стар поет с някакво име в обществото.

Може би иска да му се моля? Или да окаля името ми? Каква жалка отмъстителност за това, че съм си позволил да защитя единия си син Асен и неговата кауза за справедливост.

И как изобщо не му пука за другия ми син Недялко, собственик на агенция ПИК, който толкова време вече понася хиляди хули и подигравки задето се е заел със защитата на прокурора Гешев. Обзет от някаква необяснима за мен илюзия, Без да подозира какво прави въпросната личност дори с родния му баща.

Не заемам никаква страна в този болен въпрос да бъде или да не бъде Иван Гешев главен прокурор. Не участвам в никакви демонстрации, включително в тази на Недялко в негова подкрепа, нито в тази, в която не участва Асен, макар че я подкрепя морално.

Такава е съдбата на един български родител в това жестоко време разделно.

Такива са фактите… Вие преценете…

Тази моя изповед пред вас – моите хиляди приятели във фейсбук, е написана преди време, но реших да не я публикувам преди избора на нов главен прокурор, за да не се изтълкува като моя провокативна намеса в гласуването. Но не мога да не изкажа своето притеснение от следващата седемгодишна практика на един човек, който много лесно и бързо проявява лична отмъстителност. Позволих си само да публикувам едно стихотворение на датата 10 ноември…

ДО ЕДИН ПРОКУРОР

Защо опитвате да смачкате поета…
И да го унизите… Да мълчи…
Душата му е тъжна и проклета…
Но сухи са добрите му очи.

Опасен ли е… Яростен и вярващ…
Видял е всичко.. И добро… И зло…
Запява Славей… И заграчва Гарван…
Върти се старото му колело.

Върти се…Спре… Последни обороти…
И птиците… Долитат… От къде?
Ах, тялото… Но мозъкът работи.
И няма… Няма да се предаде.

Ти, който се гласиш сега да съдиш..
И ще успееш… Виждам… Може би…
Познах те вече.. Знам какъв ще бъдеш.
А ще решаваш хиляди съдби.

А моята… Тя вече си отива…
Но няма да се предаде до край.
До като още диша… И е жива…
Все ти е тая… Но това го знай!

10 ноември 2019г.