Борисов спаси кабинета! Минути преди това Денков бил на ръба, заплашил със СМС: Хвърлям оставка!

Kомпромис на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за промените в бюджета спасиха кабинета, чийто премиер Николай Денков бе готов вчера сутринта да хвърли оставка. Депутати от некоалицията коментираха, че отстъпките на Борисов са спасителен ход срещу поредно служебно правителство на Румен Радев точно преди местните избори и още извращения по време на кампанията, пише „Труд“.

Повод за обтягане на отношенията в некоалицията този път станаха промени в приходните източници на проектобюджета, които финансовата комисия прие малко преди полунощ във вторник. След гласуването финансовият министър Асен Василев обяви, че министерството се дистанцира от приетата от комисията рамка.

Рано сутринта в сряда, преди заседанието на парламента, в ПП получили есемес от премиера Николай Денков с предупреждение, че е готов да хвърли оставка, ако не бъдат коригирани решенията на бюджетната комисия.

“Ще подкрепим това, което Асен Василев предлага”, обяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след продължила повече от час лидерска среща. За първи път от формирането на правителство обща пресконференция, застанали рамо до рамо, дадоха Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов.

“Компромисът да направим правителство мисля, че успокоява обществото. Бюджетът е политическият закон на едно подобно управление. Ако не се приеме бюджет, внесен от Асен Василев, то правителството пада. Отстъпих много неща, които говорих, колегите се съгласиха за електронното плащане за фирми над 100 души, в същото време ние приехме за касовите наличности, за плащането на фишове по електронен път, за фонда, да против съм, но за да отидем към Еврозоната и да не вдигнем допълнително инфлацията ще подкрепим това, което Василев предлага”, каза Борисов.

“Таванът за цените на тока за бизнеса ще остане 200 лева”, заяви Кирил Петков.

“Това е антиинфлационна мярка, която ще остане, така че да сме сигурни, че влизаме в рамките, които се изискват от механизмите за оценка за еврозоната. Приоритет са Шенген, еврозоната, съдебната реформа, постигнахме общи резултати и сега ще влезем в зала, за да ги подкрепим”, допълни Петков.

Христо Иванов обяви, че на лидерската среща е постигнато съгласие приходните мерки да бъдат приети с малка корекция – електронното плащане за фирмите ще е задължително за тези с персонал от над 100 души, а не с 50 каквото бе предложението на финансовия министър.

Според изчисления на Георги Ганев от ДБ само от отпадането на приходни мерки в проектобюджета по време на заседанието на бюджетната комисия се губели между 600 млн. лв. и 800 млн. лв. Приети бяха и няколко предложения за увеличаване на заплатите на МВР, ДАНС, НАП и агенцията по храните.

Бяха гласувани и средства за подпомагане на университети, земеделци, храмове и вероизповедания. Според ППДБ всички тези допълнителни плащания, които прие бюджетната комисия по време на гласуването на второ четене на финансовата рамка, в зала ще отпаднат. Депутати от ГЕРБ признаха, че още не знаят какво точно са се разбрали Бойко Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов на лидерската среща.

Очаква се болниците да генерират загуби

НЗОК ще плаща онколекарства по най-ниски цени
Здравната каса ще плаща онколекарствата на всички болници по най-ниските цени, които са постигнати, в която и да е от тях през предходния месец. Това приеха депутатите почти с пълно мнозинство по време на окончателното гласуване бюджета на НЗОК за 2023 г. в зала.

Поправката бе предложена от самия фонд и правителството, а приемането ѝ бе наложително заради ежегодното изтичане на около 100 млн. лв. обществени средства в определени болници и фирми. Тя обаче стана факт след ожесточена дискусия и многобройни опити от различни парламентарни групи да бъде смекчено и дори премахнато.

“Всички искаме да се намалят цените на околекарстватa, които плаща НЗОК, но това крие рискове за лечебните заведения”, обобщи опасенията проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ.

Той предупреди, че ограничението за най-ниската цена може да доведе до ситуация, в която НЗОК да плаща на болниците по-малко за лекарства отколкото те са договорили при обществените поръчки и така да генерират загуби.

Мнозинството отхвърли искането на опозицията

БСП предложи безплатни лекарства за деца до 14 години
“Предлагаме лекарствата на децата до 14-годишна възраст да бъдат безплатни. За това са необходими 120 млн. лв. и те са за сметка на намаляване на размера на здравноосигурителните плащания за болнична медицинска помощ.” Това заяви народният представител от “БСП за България” Георги Гьоков по време на второто четене на бюджета на НЗОК в парламента.

Той специално се обърна към народните представители от ПП-ДБ: “Напомням ви, че когато подписахме коалиционното споразумение за предишното редовно правителство, там почти безусловно приехте това предложение. Не успяхме да го реализираме заради краткия мандат на предходното редовно управление, но сега ви призовавам да го подкрепите.”

“Българинът заплаща изключително много като лични разходи за здравеопазване – в размер на 45% при средно за Европейския съюз от 18% доплащане. Децата са сред най-уязвимите групи що се отнася до здравеопазване, така че нашето предложение да осигурим лекарства на децата”, аргументира предложението на социалистите Гьоков.

Мнозинството отхвърли предложението на БСП.

Деян Николов, депутат от “Възраждане”: България тръгва по гръцки сценарий
Предложеният проект за финансова рамка може да бъде определен единствено като бюджет “Еврозона”. Министърът на финансите взе проекта на служебното правителство и застави приходните органи на страната да измислят предложения, които няма да работят, но да оправдаят корекциите в приходната част, така че дефицитът да падне до 3%.

Публична тайна в Народното събрание е, че приходите е много вероятно да не се реализират по план. Най-големият подводен камък е реакцията на бизнеса по отношение на новите мерки, които се залагат. Министерството на финансите тръгва да директен сблъсък с бизнеса и е много вероятно да има тиха съпротива, която да доведе до повече сива икономика и по-малко приходи в бюджета.

Разходите в бюджета също ще се увеличат между първо и второ четене с около 300 милиона, а правителството няма стратегия как да разреши структурния проблем в бюджета. Текущите разходи са прекалено много и не мога да се покрият от приходната част, а правителството не желае да реже социални разходи.

В момента България тръгва по гръцки сценарий, който можем да спрем, ако изготвим средносрочна стратегия за бюджета и насочим усилия към инвестиции, увеличаване на производителността и по-голям ръст на БВП през следващите години. Алтернативите са да се режат социални разходи в следващите години или държавата да съществува на кредит.

780 лв. за майките през втората година

Минималният осигурителен доход нараства на 780 лв.
Максималната пенсия 3400 лв.

Минималният осигурителен доход става 780 лв. от 1 август. Това пише в бюджета за държавното обществено осигуряване, който беше приет окончателно от парламента.

Земеделските стопани и тютюнопроизводителите също ще плащат по-високи осигуровки. И за тях минималният осигурителен доход нараства на 780 лв. Депутатите не приеха предложението на ДПС фермерите да плащат осигуровки върху доход от поне 710 лв., въпреки предупрежденията, че промяната може да ги извади в сивата икономика.

Обезщетението за втората година от майчинството да бъде увеличено от 710 лв. на 780 лв., решиха още депутатите. Не беше прието предложението майките да получават по 850 лв. през втората година след като родят дете.

Максималната пенсия остава 3400 лв. до края на годината, решиха още депутатите. Без промяна остават и минималното и максималното дневно обезщетение за безработица, съответно в размер на 18 лв. и 85,71 лв.

Ще пускат държавни ценни книжа на международните пазари

Вдигат държавния дълг с 65% за три години
Нарастват разходите за лихви

Само за три години държавният дълг ще нарасне с 65 на сто.

Държавният дълг ще нарасне с над 65%, или с 23,3 млрд. лв. за три години. Това ще бъде резултатът от изпълнението на бюджета за 2023 г. и програмата на Министерство на финансите за следващите две години. В края на миналата година държавният дълг е 36,1 млрд. лв., или 21,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Тригодишната прогноза на МФ предвижда до края на 2025 г. дългът да нарасне до 59,5 млрд. лв.

За три години дългът ще бъде увеличен до 28,3% от БВП, което означава, че ще расте доста по-бързо от икономиката на страната. Причината за това е планирането на значителни бюджетни дефицити през тази и следващите две години.

Очакванията са до края на 2023 г. държавният дълг да нарасне до 40,5 млрд. лв., или с 4,5 млрд. лв. За изплащане на стари задължения и за покриване на дефицита в бюджета е планирано пускане на нов дълг от 7,5 млрд. лв. Тук влизат и вече пласираните в началото на годината облигации на международните пазари за 2,9 млрд. лв.

Остатъкът от 4,6 млрд. лв. от новия дълг за 2023 г. е необходим основно за финансиране на бюджетния дефицит. Средствата ще бъдат осигурени чрез емисии държавни ценни книжа (ДЦК) на вътрешния и на външните пазари.

Тъй като бюджетът още не е приет необходимият обем нов дълг за покриване на бюджетния дефицит ще бъде концентриран през втората половина на годината. Това поражда риск за увеличаване на цената на финансирането, посочват от Министерство на финансите (МФ).

През 2024 г. и 2025 г. се планира да бъде пуснат нов държавен дълг в размер съответно на 12,6 млрд. лв. и 13,6 млрд. лв. Старият дълг, който ще бъде рефинансиран, е в размер на 3,5 млрд. лв. за 2024 г. и на 3,6 млрд. лв. за 2025 г. Оставащата част от новия дълг е за покриване на бюджетния дефицит.

Бюджетната комисия отхвърли идеята

Предложиха да не използваме руски петрол
От ППДБ поискаха анализ

Идеята България да спре да използва руски петрол обсъдиха депутатите от бюджетната комисия.

Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев поиска България да спре да използва руски петрол. При обсъждането на проекта на бюджет в бюджетната комисия късно във вторник той предложи до седем дни след обнародването на закона за бюджета кабинетът да предприеме мерки по отказ от дерогацията, която влезе в сила от 5 декември миналата година и дава възможност на България да продължи да внася руски петрол, който да се преработва до края на 2024 г. в “Лукойл Нефтохим Бургас”.

Според Делян Добрев от дерогацията не печелят потребителите, които и с руски, и с неруски петрол ще плащат една и съща цена за горива. Добрев обясни, че “Лукойл” продава на цена с 1 стотинка по-ниска от тази, на която може да бъдат внесени петролни продукти.

И по този начин “Лукойл” печели от по-ниската цена на руския петрол спрямо цената на сорта брент. А същевременно компанията не внесла данък върху свръхпечалбата си, а печалбата отивала за финансиране на войната в Украйна.

Депутатът от ДПС Йордан Цонев, който е и председателя на бюджетната комисия, подкрепи Делян Добрев. “Като членове на НАТО казваме, че Русия е агресор. Цяла Русия губи милиарди заради подкрепата си за Украйна, България също губи”, заяви Йордан Цонев. “Щом сме в блока ще подкрепяме политиката на блока, трябва да сме истински член на НАТО”, допълни той.

Депутатите от ППДБ обаче предложиха в рамките на 30 дни Министерският съвет да направи анализ за последиците за пазара на горива и цените им от евентуално решение за спиране използването на руски петрол в рафинерията в Бургас.

Те обясниха, че само така парламентът ще вземе информирано решение. В крайна сметка при гласуването не беше подкрепено нито предложението на Делян Добрев, нито на депутатите от ППДБ.